Giannis Quotes

Because I want you to know that your're the most beautiful girl I've ever seen. And I thought I should introduce myself. I mean, we should get to know each other. Since you're the girl I intend to marry. ~Mark Gianni

«Quanto pesa una lacrima?» «Secondo: la lacrima di un bambino capriccioso pesa meno del vento, quella di un bambino affamato pesa più di tutta la terra.»

Reality can be entered through the main door or it can be slipped into through a window, which is much more fun.

... ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.

Well, yeah, you listen to a talking snake and there's gonna be trouble.

Zeno Gianni De la Croix seemed like the kind of man who would burn down the world for you.

The richness of life is hidden until relationships are only based on love instead of ego

Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.

A world without problems is an illusion, so is a world without solutions.

Небето е на всички То е мое, когато го гледам, и на тоя до мен, и на тебе, на царя, на градинаря, на поета, на малкото бебе. Няма бедняк така беден, че да не го притежава. За лъва и за зайчето то е обща въздушна държава И никак не се изхабява, ако пръв го погледне съседа, не става по-малко красиво, за който последен го гледа. А щом е така - питат всички момиченца и момченца, - защо е небето цяло, а земята на малки парченца?

Ci hanno mescolato le anime e ormai abbiamo tutti gli stessi pensieri. Noi aspettiamo ma niente ci aspetta, né un’astronave né un destino. Se adesso cominciasse a piovere ti bagneresti, se questa notte farà freddo la tua gola ne soffrirà, se torni indietro a piedi nel buio dovrai farti coraggio, se continui a vagare sarai sempre più sfatto. Ogni fenomeno è in sé sereno. Chiama le cose perché restino con te fino all’ultimo.

-¿Qué espera de mi la gente? -Que tú no esperes nada de ella.

Nel paese della bugia, la verità è una malattia.

Vorrei che tutti leggessero, non per diventare letterati o poeti, ma perché nessuno sia più schiavo.

-¿Cómo se permite usted, más bien, sostener aún que existen niños malos? Póngase de rodillas y pida perdón.

Hatred is the mask of the inept.

In this city [Palermo] . . . it's the souls of the dead who bring presents to the children. . . . We go to the cemetery to ask the dead for toys.

Mientras hacen proyectos para el futuro, cae de nuevo la noche. La noche es así, no hace más que caer; hay que compadecerla.

It hurt to see my son turning into a stranger, a loner on a highway to self-destruction

By speaking with courtesy and respect, you are offering a wonderful gift to yourself, a useful embarrassment to the unkind, and a good example to bystanders.

Every thought, every word, every deed, every laugh, every cry, every pleasure, every lie. Everything is a part of our relentless attempt to cope with the fact of our very mortality.

Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.

In my years as a priest and a scientist, I have been guided by two allied principles,” Gianni began. “One, that the universe was created for a purpose. And two, that the purpose for which it was created was guided by a loving Creator who desired that its purpose should be fulfilled.

Вярно, пощенските марки имат шарки много ярки, но лепилото по тях и до днеска не разбрах как го правят и защо винаги да има то вкус на тапа, вкус на ряпа! Няма ли един химик със чувствителен език да направи лепилата по-приятни за децата! И да имаме тогава една серия такава: хем със весели картинки, хем със вкус на боровинки!

All'uscita del paese si dividevano tre strade: una andava verso il mare, la seconda verso la città e la terza non andava in nessun posto. Martino lo sapeva perché l'aveva chiesto un po' a tutti e da tutti aveva avuto la stessa risposta: - Quella strada lì? Non va in nessun posto! E' inutile camminarci. - E fin dove arriva? - Non arriva da nessuna parte - Ma allora perché l'hanno fatta? - Ma non l'ha fatta nessuno, è sempre stata lì! - Ma nessuno è mai andato a vedere? - Oh sei una bella testa dura! Se ti diciamo che non c'è niente da vedere... - Non potete saperlo se non ci siete stati mai.

Certi tesori esistono soltanto per chi batte per primo una strada nuova.

Ma un po' alla volta le cose andarono meglio, perchè tutto si può imparare, se si vuole.

Ако хората се задоволяваха с онова, което имат, щяха още да живеят по дърветата, като маймуните.

Wisdom is not to know everything, but to know enough in order to stop taking yourself and the world too seriously. Wisdom could be the last and eternal Laughter!

Chissà perché quelli che hanno il cuore buono davvero si sforzano sempre di non farlo sapere agli altri.

They who mock philosophy by calling it useless and a waste of time are usually the ones who are in the greatest need of it.

Mai lasciarsi spaventare dalla parola FINE.

«Se gli compro una cometa il mio bambino chissà cosa combina.» E il mago: «Ma fatevi coraggio! I vostri bambini andranno sulle stelle, cominciate ad abituarli da piccoli.»

- La natura è sleale, nella sua innocenza.

Кто знает, почему люди с добрым сердцем всегда стараются скрыть это от других?

What is my personal history if not the heroic narrative created by myself in order to inform myself about who myself is, assisted by my tactically biased and fickle memory?

Before you think you are surrounded by idiots, make sure that you don’t suffer from narcissism.

Northern journalist Gianni Brera played on the contradiction between Diego's physical appearance and his grace on the field, dubbing him 'the divine abortion

It’s not just the music. When we develop a working AI or upload minds, we’ll need a way of defending it against legal threats. That’s what Gianni pointed out to me . . .

The modern man adores individualism as long as he has freedom, health, safety and wealth, but when he loses one of them turns to the state and to others demanding compensation and support.

Man uses action to keep away the wasps of thought and understanding. The man of relentless labour and business is the perfect escapist; escaping the world by diving too deep into the world.

the worrying gap that seems to persist between the spontaneity of reason and the passivity of sensibility can be overcome if one no longer thinks of nature exclusively in the deterministic terms of modern scientism;

When I arrive to a new place, it is no longer the place it was before my arrival. And I am not the same person either. I change it and it changes me on the spot. And together we give the world a slightly different face.

- Предаде ме - крещял търговецът и стискал юмруци. - Не очаквай обич, щом сееш омраза. Аз те спасих от смъртта, а ти искаше да ме убиеш. Исках да ми бъдеш брат, но ти искаше да бъдеш само господар. Сега ще видиш какво значи да имаш господар като теб самия.

Старите поговорки се смълчават. След малко най-старата подема отново: - Който иска мир, да се готви за война! Санитарите я чуват и й дават отвара от лайка, за да се успокои, после внимателно й обясняват, че който иска мир трябва да подготви мир, а не бомби,

You put it in wrong," said Ilaria in a provocative tone. I didn't pay attention to her, but Gianni checked and with a look of reproof showed me that I had put the side without the mercury under his armpit. Attention: attention alone could help me. I put it in correctly, Ilaria appeared satisfied, she said: I noticed it. I nodded yes, good, I made a mistake. Why—I thought—must I do a thousand things at once, for almost ten years you've been forcing me to live like this, and I'm not completely awake yet, I haven't had my coffee, I haven't made breakfast.

I am not proposing any return to reality—to foundations, to the solidity of an ontology that has its feet on the ground—against the risks of rampant irrationalism, as it seems to me is happening today in certain returns to phenomenology, now combined with the attention of the cognitive sciences,

Oggi come oggi il professor Guidoberto parla e scrive correntemente in duecentoquattordici lingue e dialetti della Terra, imparati, si sa, soltanto nei momenti di ozio. La sua barba è diventata grigia, e sotto il suo cappello non è rimasta che una ciocca striminzita. Ogni mattina egli corre al Museo e si immerge nel suo studio prediletto. Per lui il "cippo" è il cuore di Perugia, anzi, dell'Umbria, anzi, dell'Universo. Quando qualcuno ammira la sua cultura linguistica e si profonde in lodi al suo cospetto, Guidoberto fa un cenno seccato con la mano e risponde: - Non dica sciocchezze; sono ignorante quanto lei. Lo sa che in trent'anni non sono riuscito a imparare l'etrusco? Quello che non si sa ancora è sempre più importante di quello che si sa.

It is a token of a healthy spirit to freely lament your loss and hold dearly the pain and sorrow that come with it, being at the same time careful not to cling to the past, let alone mentally live in the past. The sorrow and the pain are the unerring proofs that what you have lived was strong and real, and that nothing was in vain!

Chissà se la luna di Kiev è bella come la luna di Roma, chissà se è la stessa o soltanto sua sorella… “Ma son sempre quella! – la luna protesta – non sono mica un berretto da notte sulla tua testa! Viaggiando quassù faccio lume a tutti quanti, dall’India al Perù, dal Tevere al Mar Morto, e i miei raggi viaggiano senza passaporto”.

She who believes that science will inescapably solve humanity’s oldest problems and radically change the human lot in this world is the one who desperately needs a substitute for religion or magic. The true lover of science is she who is aware of its shortcomings and limitations, yet still cherishes it for whatever gifts it offers us.

The mindset to have? When you focus on the past, that's your ego. 'I did [this] in the past. I won [that] in the past.' When I focus on the future, that's my pride. 'I'm going to dominate.' That's your pride talking. I try to focus on the moment. In the present. That's humility. That's being humble. That's a skill I'm trying to master.

A few years ago I started an online flirtation with a high school flame, Andy. Things got weird and I called it off and two months later...Versace was dead...dead.

Go apologize because it’s your fault because you are the man. If you didn’t get this wrong, you will get something else wrong.

Гробището на запетайките. Там са погребани всички сгрешени запетайки, задраскани от синия молив на учителя.

С моя апарат мога да фотографирам всичко, което се вижда, а също и онова, което не се вижда!

Ideologies are sacred in normal times. But when chaos begins to reign, or when a radical change of the person’s status occurs, ideologies may be abandoned or created in a second.

La notte scendeva troppo in fretta: scivolò e cadde.

La maggior parte delle persone scambia la tristezza per arte

All these little things that delight us and are not indispensable for a living; only these are worth living for. A meaning hiding in the superfluous!

Humans refined the Art of deluding themselves from that epoch when self-consciousness emerged and became their most merciless enemy.

A brief yet reflective walking through a cemetery is enough to teach us more than all the philosophy of the world during a lifetime.

Consciousness is like the trailer of a movie; short, fragmentary, confused and deceptive. And the title of the movie? “The Subconscious and the wider world beyond”.

Every time I begin to feel overconfident about a theory or an idea of mine, an underlying, somewhat uneasy feeling invariably visits me.

Camminando la linea d'orizzonte ti dice sempre che tu sei disperso in un punto qualsiasi sulla linea della terra, come le cose che si vedono in distanza. Bisogna cercare un altro punto con cui fare asse, e immaginare che ci si arriverà una volta o l'altra. Bisogna sempre riuscire a immaginare quello che c'è là fuori, altrimenti non si potrebbe fare un solo passo.

That is the key of this collection, being yourself. Don't be into trends. Don't make fashion own you, but you decide what you are, what you want to express by the way you dress and the way to live.

The only real freedom the human animal can achieve is the release from meanings. If we don’t have anywhere in particular to go, we can never be lost; if we have nothing to prove, we can never fail.

- Няма що, хората наистина ни обичат. Когато става въпрос да се ловят мишки, маце тук, маце там, а звездите ги именуват на кучетата и свинете. Да ми ослепее и другото око, ако от днес нататък хвана и една мишка.

Science and Metaphysics show us part of what “is”. Logic and Epistemology help us interpret this part and understand how much of it we can really know. And finally, Ethics teaches us how to embrace this knowledge and how to cherry-pick only those things that will give us endurance and contentment in the long run, avoiding those that may keep our hearts buried in the ground; how to live well and decently and how to help the society function properly.

Луната решила да напише мемоарите си. Нямала нито писалка, нито молив, затова се принудила да използва за писане комета, като топяла опшката й в нощния мрак. Нямала и хартия, записвала всичко върху облаците, а те веднага отлитали.

Il professor Grammaticus Il professor Grammaticus, tra Como e Battipaglia, udì gridare a gran voce: I-ta-glia! I-ta-glia! I-ta-glia! Alcuni sventatelli apparsi in fondo alla via in coro scandivano quell’errore di ortografia. Disse il bravo docente: – Signori, non così! Non lordate la Patria con quella brutta «g»! Al fardello dei mali che affliggono il paese non aggiungete, prego, ortografiche offese… Il professor Grammaticus fu tosto circondato, di ben altre scorrettezze e di pugni minacciato. Ma dai dintorni accorse una folla di persone amanti della grammatica e della buona educazione. Cacciarono i giovinastri e gridarono così: – Viva il nostro professore e l’Italia senza «g»!

Good morning, Sunshine,” Alessandro whispered, dragging the satiny soft object across the tip of her nose. Curiosity made her open her eyes. A rose. A blue rose. “I figured a single rose was safer than a dozen considering the massacre of the last blue roses I gave you,” he smiled sheepishly. “Happy birthday, darling.” Bree blinked and tried to remember what day it was. The fifteenth apparently. She groaned and pulled the blankets back over her head. She was officially thirty today. “Come on now, up we go,” Alessandro pulled the blankets off her face and grabbed her arm, bringing her up. “For my birthday, I want sleep,” she groaned. Gianni had suffered through a painful night as another tooth was starting to come in and thus his parents had suffered as well. “Nope, we’ve got a long day ahead of us. Let’s go.” “Why?” Bree yawned. “Because thirty years ago you were born and my life as I knew it would never be the same,” Alessandro explained, nuzzling her neck.

Death may be seen as a generous gift that is offered to us as a reward for our willingness to endure life and to play the game until the end. And if it’s true that after death there is only death, non-existence, that would be the holiest of all the blessings!

000000003 - Услуга титли. Някои хора живеят в постоянна неудовлетвореност, защото нямат титла или почетно звание, едно елементарно "инж.", което да добавят пред името си във визитната картичка. Идеята ми е телефонната услуга 000000003 да направи щастливи тези хора. Ако се почувстват особено депресирани и натъжени, да вземат телефонната слушалка и глас, изпълнен с уважение, с благоговение и почтителност да ги поздрави горе-долу така: "Добър вечер, кавалер на ордена на кончетата-люлки, вели офицер на печените круши..." и така нататък.

the dissolution of reality in interpretation is also an (act of) interpretation, which puts the historicity of the interpreter into play, and is not a discovery or a shedding of light onto a past error that would be uncovered on the basis of an objective awareness of the facts.

- Сладостта е на дъното - казва някоя. Друга веднага я контрира: - Отровата е накрая! Понякога ми домиляват. Те не забелязват, че светът се променя, че старите поговорки не стигат, за да го тласкат напред; че са нужни нови хора, храбри, уверени в силите и умовете си. Такива като вас.

Avrà magari ragione il professor Weinberger a sperare che <> finisca per essere più intelligente di noi, ma la storia ideologica del XX secolo è purtroppo piena di esempi in cui individui e teorie <> hanno poi innescato conformismi, deprimenti in democrazia, tragici nei sistemi totalitari.

Little things were made to be a big deal: at one point center Thon Maker didn’t have an iPhone, messing up the team’s blue-bubble iPhone group chat. Kidd was upset about it and made the team run because Kidd felt that Maker not getting an iPhone was an example of the team not being united.

Дворец за чупене. Тази история ще ви хареса със сигурност: да се построи дворец, пълен с неща за чупене, и децата да бъдат канени в него веднъж седмично, с позволението да чупят всичко, включително и стените; вярвам, че така ще се разтоварват и после вкъщи ще бъдат по-внимателни към чупливите предмети.

The highest form of laughter is the laughter of understanding. When we realize that there is no real, terminal, universal or personal goal to be achieved, a huge burden is lifted from our hearts. Laughing at the world and at ourselves seems then the only rational course we can take. And the only serious.

A good deed has to do with the results, altruism with the intentions. The good deed is, of course, what matters for the person in need or for society. After all pure altruism is rare and without a kind of benefit for the benefactor – even if that is just a pleasant feeling – charity would be almost impossible.

I say “I am free”, but what I really mean is “I feel free”; I say “I am unfortunate”, but what I really mean is “I feel unfortunate”; I say “I am powerful”, but what I really mean is “I feel powerful”; I say “the World” , but what I really mean is “my world within the World”. What “I am” will always be a mystery to me.

В един град, за чиято история, нрави и обичаи ще разкажа някой ден, има самотна сграда, малко отдалечена. Това е хоспис, където се оттеглят на почивка Старите поговорки. Някога те навярно са били млади и истински, но сега вече никой не иска да ги слуша. Да си почиват? Нека се изразя по-точно: да разговарят и да спорят безкрай.

When we get a new idea — or remember an old one – and we cling to it and try to spread it with evangelical zeal, then we no longer have control over it. In fact, it's the idea itself that possesses us and becomes our new master. And we end up blindly serving the idea and forgetting the cause that brought it to us in the first place.

Idol worship” is so deeply ingrained in the human brain synapses that it would be almost impossible to be bereft of it. And in absence of an external icon we are always going to look for it inside us. In fact, in many regions of the world this process is already in progress resulting in the pandemic of “self-admiration” and “self-deification” of our modern times.

In Love we fall and in God we trust. The two have something special in common: people adore both conditions despite their irrationality or, to be more precise, because of their irrationality. For what is irrational keeps us often effectively in distance from the pure knowledge and perception of things. A purity that, exactly as pure heroin, can put us in grave danger, especially in high doses.

Пират рече: - Спокойно, Цоцето, Рим не е построен за един ден. Сега знаят какво искаме, видяха, че сме способни да окупираме Колизея. Работата трябва да извърви своя път малко по малко. Ако ни дадат звездата Котка веднага - добре. В протичен случай ще предупредим котките от Милано и те ще окупират Дуомо; ще се свържем с котките от Париц и те ще окупират Айфеловата кула. И така нататък, ясно ли е?

Many ask: “Why are we so insincere, why are we so hypocrites?”. Well, it is because this is how human nature works. If there was a time and a place where human beings were 100% of the time honest, who always said what they had in mind and who didn’t care to cover their shortcomings by displaying a better persona than the “real” one, it is long since gone, wiped out from the relentless force of natural selection.

На смъртния си одър заповядал на първия съветник Мен: - Искам моята луна да бъде погребана с мен, в същата гробница. Мен обещал: - Ще бъде направено. Но не било направено. Луната си е още на небето, нали? Луната е на всички, както и въздухът, слънцето, морето, пътя. И в наше време живеят не малко хора като господаря Кум, претендиращи да бъдат собственици на луната. Ако срещнете някой от тях, попитайте го заради мен: - Пиян ли сте, господин Кум?

Една вечер, например, искам вместо една, да има три луни: кръгла, квадратна и триъгълна. Кръглата луна се завърта бързо по небето, като топка, като светлото око на фар. Друга вечер би ми харесвало да подредя звездите според направена от мен рисунка. Бих написал името си със звезди, много звезди, после името на моето дете и това на неговата майка. Бих сложил една неподвижна звезда в средата на небето, а на останалите бих заповядал да завъртят хоро около нея.

Но, както се знае, котките не са дисциплинирани музиканти; ако на една й се иска да свири "Аида", бъдете сигурни, че друга предпочита "Риголето", а трета засвирва "Травиата" по свое усмотрение. Затова в котешкия концерт не може да се различи мелодията, по-скоро няма никаква мелодия, а само всеобщо мяукане. На тях, милите, им се струва, че правят велика музика. Ала най-нещастни са онези, които са принудени да я слушат, защото живеят под покривите в съседство.

Какво нещастие - мислеше той, докато решаваше една задача, - през цялата година учителят ми дава теми, задачи, операции и чертежи. За ваканцията можеше да ми даде нещо по-различно. Например: домашна работа за понеделник: да се покатеря на черешата и добре да си похапна сладки череши; домашна работа за вторник: да играем футбол, докато не паднем на земята от умора; задача за сряда: да идем на разходка в гората и да нощуваме на палатка. Вместо това, виж ме: отново трябва да извършвам деление и изваждане.

Il sogno segreto di Sebastiano non è tanto l'amore eterno, la perfetta irraggiungibile intesa in ogni aspetto possibile della coppia (faccenda anche noiosa), ma una salutare amicizia, un inossidabile sodalizio fraterno. Guarda Duccio nuotare al largo mentre Checco si tiene più a riva facendo il morto. L'amore è essersi simpatici, pantofole sdrucite, baruffe, sacche di noia in agguato. Tutto qui. Una cosa bella, al limite dello sdolcinato - ma detta dal compagno non era sdolcinata -, che Duccio gli ha detto qualche mese fa è stata: "Ti sceglierei ancora." Tutto qui.

- Добър ден - казал човекът. - Намирам, че си много добър в рисуването. - Аз ли? Е, да, добър съм - отвърнал Джорджо, - но тези калпави пастели не искат да правят онова, което искам аз. Не ме слушат. Правят петна, драскулки, накрая не се разбира нищо. Вместо маргарити, се появяват странни неща в блокчето, например вятърни мелници и колелета. Човекът се усмихнал и казал: - Аз ще ти дам послушна четка, вълшебна, която рисува сама. Ала тя прави това при едно условие: трябва всеки ден да учиш рисуване в продължение на един час. След ученето четката ще се движи сама и ще рисува така, както искаш!

Ала въпреки недостатъците си, той обичал искрено изкуството и една сутрин отново се върнал към него със страст. Било много трудно, защото вече нямал вълшебна четцица. Над всяка картина се трудел с месеци, а хората му се присмивали. Страдал също от глад, но накрая успявал с ръцете си да сътвори красива картина, сто пъти по-прекрасна от онези, рисувани някога с вълшебната четцица. Едва тогава разбрал, че и преди картините не ставали от само себе си, а благодарение на четката, която рисувала, защото той се учел всеки ден и се трудел упорито. Станало му ясно, че без усилия не могат да се преодолеят трудностите и да се постигне красотата. Същата вечер намерил вълшебната четка, ала тя не му трябвала повече: бил станал истински художник.

El nen que escolta un conte d'una veu familiar està en les millors condicions per trobar-se amb la llengua materna. Sent i reconeix paraules, estructures, vehicles de la pròpia llengua que seria difícil d'oferir-li de manera sistemàtica. Noms i verbs, preposicions i proposicions venen a trobar-lo de la manera més afectuosa. En qualsevol altra situació no toleraria trobar-se confinat al rol d'oient. Escolta respostes breus i precises que ha demanat sobre tota mena de problemes tècnics, científics, astronòmics, etcètera. Però només davant d'un conte està disposat a escoltar més estona. I el que interioritza no són només (o potser no són tant) els fets que conté el conte, sinó les paraules que el constitueixen. En aquest aspecte, la llengua, que és el vehicle, actua en ell com a finalitat.

En una fàbrica de cotxes no és indispensable que als torners els agradi Beethoven, que els tècnics llegeixin assaig o juguin al tenis, més enllà de la mesura en què aquestes ocupacions es puguin concebre com a "distraccions", moments de "relax" entre una cadena de muntatge i l'altra. Però l'ideal educatiu del departament de recursos humans d'una gran empresa, privada o pública, no és necessàriament el millor ideal educatiu. Un home complet és una altra cosa. I d'aquesta "altra cosa" en formen part activitats que no formen part del càlcul del salari ni de les estadístiques de productivitat, començant pel compromís polític i social. Els contes, com la música, com la poesia, etcètera, pertanyen a la vida de l'home lliure, de l'home complet. Fins i tot poden representar una defensa contra l'esclavitud total.

Bisogna stare attenti a un aspetto particolare del "riso di superiorità". Se non lo si tiene d'occhio, esso può assumere una funzione conservatrice, allearsi al conformismo più piatto e più bieco. Sta qui l'origine di un certo "comico" reazionario che si ride del nuovo, dell'insolito, dell'uomo che vuol volare come gli uccelli, delle donne che vogliono far politica, di chi non pensa come gli altri, non parla come gli altri, come vogliono le tradizioni e i regolamenti... Perché quel riso abbia una funziona positiva, bisogna che la sua freccia colpisca piuttosto le idee vecchie, la paura di cambiare, il bigottismo della norma. I "personaggi sbagliati" del tipo anticonformista, nelle nostre storie, devono avere successo. La loro "disobbedienza" alla natura, o alla norma, deve essere premiata. Il mondo, sono i disobbedienti che lo mandano avanti!

L'amore coniugale. Che è più indefinibile dell'amore in sé, e dell'innamorarsi, la cosa più semplice del mondo, la più facilmente gestibile supportata da regole quasi infallibili. L'amore "in casa", come lo chiama talvolta per scherzo Duccio, va coltivato, accudito, salvaguardato. Mai abbassare la guardia. Non tanto perché la sciattezza è sempre in agguato, e non c'entrano, se non in parte, le pantofole sfondate, la tuta da ginnastica sporchiccia indossata tra le pareti domestiche, il famoso tubetto di dentifricio mal strizzato, no, queste cose, seppur a volte sgradevoline, hanno un loro potere d'innocuo intenerimento. La vera trascuratezza è tornare a casa e sbuffare perché l'altro non ha svuotato la lavatrice - né tantomeno ci ha pensato l'imbambolata filippina part-time - e rinfacciarlo con segreta soddisfazione: "E' mai possibile che devo fare tutto io in questa casa?" La sciattezza, l'incuranza, sta nell'allevare quel mostro a più teste di nome risentimento.

We say that a human being is a person and a distinctive, fixed self with a name and a life. He has an identity. But what is this self really made of, except from the basic elements such as hydrogen, carbon, oxygen, phosphorus etc. and their subatomic particles? If a person is a specific, static, unchanged entity and existence, then what if an accident or a disease completely alters his body features? What if fear or madness changes his thoughts and perceptions? If dementia takes away his memories, or if drugs alter his emotions? And what if life circumstances, good or bad luck, modify his motives, his plans and his desires? Is it still the person we say he is? Or is selfhood a ghost, a useful fiction of the brain? An ever-shifting kaleidoscope of thoughts, feelings and perceptions? Flashes of hopes and desires? A bundle of alternating opinions and ideologies, of conflicting instincts and urges? If we take away all these from him, what would be left behind? If every drop of the ocean evaporates, is not the whole ocean gone? The immutable selfhood is a very old illusion and the last of illusions we ‘re going to abandon; if we ever will…