Bulgarian Quotes

I should like to know which is worse: to be ravished a hundred times by pirates, and have a buttock cut off, and run the gauntlet of the Bulgarians, and be flogged and hanged in an auto-da-fe, and be dissected, and have to row in a galley -- in short, to undergo all the miseries we have each of us suffered -- or simply to sit here and do nothing?' That is a hard question,' said Candide.

I guess I can't blame him for feeling bitter. Going from being the terror of Bulgarian nights to a janitor would kinda suck

Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.

Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата.

I would like travelers, especially American travelers, to travel in a way that broadens their perspective, because I think Americans tend to be some of the most ethnocentric people on the planet. It's not just Americans, it's the big countries. It's the biggest countries that tend to be ethnocentric or ugly. There are ugly Russians, ugly Germans, ugly Japanese and ugly Americans. You don't find ugly Belgians or ugly Bulgarians, they're just too small to think the world is their norm.

Писателите са хирурзи на човешката душа. Те трябва да изрежат от нея всичко гнило и разложено.

Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.

Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час

Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.

Look at Ron and Hermione. Obstacles everywhere. But did Hermione give up on Ron when he was dating Lavender Brown? Did Ron give up on Hermione when he was knocking about with that Bulgarian Quidditch bloke? Did they let the pressure of tracking down the final few Horcruxes tear them apart? No. All the drama they went through made it all the more poignant when they finally got together.

But you don't have to fit in to be okay. Believe me! I am the not-fitting-in world expert. I have not fit in in maybe five different countries so far. I am homelandless. I even make mistakes when I speak Bulgarian. But it's not big deal, not really. It's not the end of the world, right? It's okay.

Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.

Бъдете себе си, всички други вече са заети!

Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име. Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите. Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър. Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей. Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти. Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта. Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.

Жената само когато я лае куче и минава мост над мътна река, не мисли за мъж.

Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.

Никой не е по-сляп от онзи, който не желае да вижда.

Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми.

Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.

Като всеки стар човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е сега, а какво беше едно време.

- Няма друго място като морето, господа. Тези, които цял живот изкарват на сушата, никога няма да го разберат. Морето е първично, понякога е жестоко, друг път - нежно, и никога - предсказуемо.

Някои хора са причина за радост навсякъде, където отидат; други - всеки път, когато си отиват.

Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.

...самотните вечери на мъжа могат да бъдат приспани в женски устни...

Later that night I met a Bulgarian. “In my country, you say to someone you hate, ‘May you build a house from your kidney stones.’” Well, finally, I thought.

Mr. Klamp laid down the law. No tardiness, no talking above 40 decibels, no untied shoelaces, no visible undergarments, no eating, no chewing gum, no chewing tobacco, no chewing betel nuts, no chewing coca leaves, no chewing out students (unless Mr. Klamp was doing the chewing out), no chewing out teachers (unless ditto), no unnecessary displays of temper (unless ditto), no unnecessary displays of affection (no exceptions), no pets over one ounce or under one ton, and no singing, except in Bulgarian. I began to think Mr Klamp wouldn't be so bad...

Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.

Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.

A good friend is recognized in times of trouble.

– Човек наистина трябва да внимава с лудите – заяви той и потупа челото си с пръст. – Или са опасни, или са точно хората, с които искаш да общуваш.

Когато отпиваше тъмната течност, мъжът разбираше, че жаждата на жената до него е попила много сол, затова и виното го хващаше.

Фин млечен беше Бог и се топеше...

Суета са човешките борби. Защото всички ги чака само прахът на забравата.

Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.

Такова е човешкото сърце - пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.

Bulgaria has many secrets, many layers. The people do not give out information so easy. To understand Bulgaria, you must live here a long time, be intimate with people, live like a Bulgarian, and speak our language. Even then I don't know how close you can be to real truth. All you see is what is left of us.

Hangovers are a vivid form of vengeance. Last night my apartment became the venue for a small, introverted chardonnay festival. A melancholy choir of Bulgarians provided the entertainment, via a set of headphones that ended up irredeemably tangled beneath the bed. Part of me just watched. The other part was in charge.

Guess what? The Nazis didn't lose the war after all. They won it and flourished. They took over the world and wiped out every last Jew, every last Gypsy, black, East Indian, and American Indian. Then, when they were finished with that, they wiped out the Russians and the Poles and the Bohemians and the Moravians and the Bulgarians and the Serbians and the Croatians--all the Slavs. Then they started in on the Polynesians and the Koreans and the Chinese and the Japanese--all the peoples of Asia. This took a long, long time, but when it was all over, everyone in the world was one hundred percent Aryan, and they were all very, very happy. Naturally the textbooks used in the schools no longer mentioned any race but the Aryan or any language but German or any religion but Hitlerism or any political system but National Socialism. There would have been no point. After a few generations of that, no one could have put anything different into the textbooks even if they'd wanted to, because they didn't know anything different. But one day, two young students were conversing at the University of New Heidelberg in Tokyo. Both were handsome in the usual Aryan way, but one of them looked vaguely worried and unhappy. That was Kurt. His friend said, "What's wrong, Kurt? Why are you always moping around like this?" Kurt said, "I'll tell you, Hans. There is something that's troubling me--and troubling me deeply." His friend asked what it was. "It's this," Kurt said. "I cannot shake the crazy feeling that there is some small thing that we're being lied to about." And that's how the paper ended.' Ishmael nodded thoughtfully. 'And what did your teacher think of that?' 'He wanted to know if I had the same crazy feeling as Kurt. When I said I did, he wanted to know what I thought we were being lied to about. I said, 'How could I know? I'm no better off than Kurt.

Всички мъже обичат да разправят спомени за войните, защото тогава може най-много да лъжат в своя полза.

За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.

В миналото се полагат корените на бъдещето.

Спомням си как през летните следобеди, които прекарвах там, баба ми, привършила домашната работа, сядаше до прозореца на светло и вадеше от своя скришен сандък една огромна Библия с твърди корици, обвита с тогавашния официозен вестник "Работническо дело" по конспиративни причини. Вече знаех, че комунизмът и Библията никак не се обичаха.

Съдбата е неуморен отличник и никога не оставя домашното си за утре.

Противоположностите може и да се привличат, но когато имаме само тях, то какво ни събира?

Само смъртта е край. Само смъртта е край на всичко!

I want to know which is worse, to be ravished a hundred times by negro pirates, to have a buttock cut off, to run the gauntlet among the Bulgarians, to be whipped and hanged at an auto-da-fé, to be dissected, to row in the galleys—in short, to go through all the miseries we have undergone, or to stay here and have nothing to do?

Какво, ако живеем не истинските си животи, а техни отражения, в които всичко е просто с главата надолу? Може би с всяко наше следващо решение ние опитваме да коригираме минали събития, което е невъзможно, и следователно сме осъдени на неуспех. Всеки наш план занапред е неадекватен, защото не е насочен в правилната посока. В принципа на обратното време всичко вече се е случило .

- Вземете който щете моряк, газил в дълбоки води и срещал смъртта толкова пъти, колкото мен, драснете го с нокът по кожата и отдолу ще намерите философ. Засуканите думи ще са му чужди, гарантирам ви, но ще намерите дълбок и траен усет за мястото му в света.

Съществувам само когато вали - тогава не припадам от съмнение. Живея на ръба на няколко мечти и страдам от хронично притеснение. Хилав и грозен бягам от себе си и все се губя нанякъде. Но не вярвам въобще в смъртта и си мисля, че е преднамерено шляене. От няколко снежинки есенни за цял живот се натъжавам. Много трудно свиквам с хората - почти не ги познавам. Понякога, когато съм щастлив, в тревата като дъжд се лутам. И все не мога да усетя - живея или се преструвам.

Упоритата добрина побеждава и най-лошото сърце.

Знаеш вече как да се смееш на смъртта, Арута - каза Амос. - Никога повече няма да си същият.

Дорде открият таланта, заприлича на кранта.

Където има брак без любов — там има и любов без брак.

Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.

Обичай ближния си, но остави жена му на мира…

Писателят-хуморист често улеснява задачата на философа. Той спомага да разберем човешката природа по един приятен начин.

Младите хора си представят, че парите са всичко. А когато остареят, се уверяват в това.

Страшна рана бе поразила душата му и сега тя бавно изцеряваше, зарастваше, покриваше се с белези, ала при най-слабото докосване почваше отново да боли, вечно жива и чувствителна.

Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.

историята е незавършена тя служи единствено да подхранва тъгата ми извън това е напълно безсмислена за когото и да било за приятелите за случайните спътници в нощните влакове за кръчмарските душеприказчици дори за оная в чиито очи скришом надниквам (докато сипва мляко в кафето си) с надеждата да отгатна защо никога не успях да се сбогувам истински с нея

Род прехожда и род дохожда - май чух попът да пее, - а земята пребъдва до века. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.

Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.

Дори и котките се облизват, кога ги похвалят.

Една мъка ще занеса със себе си на оня свят — не можах да разбера тук, на земята, кое е ново и кое старо изкуство.

За богатия и дявола вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости.

Кучето обича господаря си, а котката неговата къща.

Не гребенът реши главата, а времето.

Ако животните имаха разум, те също биха вършили глупости като хората.

Забелязвам, че колкото по-здраво работя, толкова по-голям късмет имам.

Но въпреки това продължава да кара упорито, да следи пътя като котка размотаващо се кълбо прежда или пък в други моменти - като кълбо прежда, гледащо размотаваща се котка.

Всяко себеобяснение е подло себеизвинение за несъществуваща вина.

Париж бе град, който може да те възнагради и да те съсипе; може да те издигне до седмото небе и след това да те повлече към дъното…

(...)а гладът на плътта е като всеки глад - насища се и се пресища.

Където си прескачал плета, после все гледаш да го отминеш.

But one is reminded of Georgi Dimitrov, a Bulgarian Communist who happened to be in Germany when the Nazis came to power, and whom they chose to accuse of the Reichstagsbrand, the mysterious fire in the Berlin Parliament of February 27, 1933. He was tried by the German Supreme Court and confronted with Goring, whom he questioned as though he were in charge of the proceedings; and it was thanks to him that all those accused, except van der Lubbe, had to be acquitted. His conduct was such that it won him the admiration of the whole world, Germany not excluded. “There is one man left in Germany,” people used to say, “and he is a Bulgarian.

It’s funny,’ Rado says, ‘I can only be Bulgarian when I’m in France. Here, I’m semi-French. Everything is funny and bizarre, and I laugh like someone watching a Beckett play. Except I am a Frenchman with Bulgarian memories. […] But I’ll never be one of them. Ah, the filthy French!

Във всеки българин се криеше една всеизгаряща тайна страст, страстта към внезапното забогатяване. Тя поразяваше целия му здрав смисъл, реалистичност и разум. Затова може би имаше толкова много иманяри сред българския народ. Възможността да откриеш, без да си се трудил, съкровище, и то в златни пари, поставени в огромна делва и заровени в земята, ги подлудяваше. И вярваха в съществованието на това имане повече, отколкото в собствените си сили!...

Ако не беше толкова мил, толкова внимателен, тя отдавна щеше да го е оставила, много преди нещата да станат сериозни, но нежността му я обезоръжава и я задържа. Кадънс имаше нужда от тази нежност, защото дълго време бе живяла без нея.

So long time has passed since those days, and since that story, which is still vivid in my memory, and even more vivid than all the rest. Some times I stay alone in my work - room here, in my father's old mansion in Pasadena, and I look through the old, yellow pages again and again. Then I go back to the north part which is furnished in my style, with many colored Bulgarian carpets and blankets (special kind of Bulgarian blankets with long fur), I make my coffee in a cooper coffee - pot, which has been brought from there, and my thoughts wonder to those absurd memories of mine... Very often some friends ask me - what is that unusual memories of yours? I can't explain to them, better say I don't want to, and I always avoid the answer by saying - a la Bulgaro - in a Bulgarian way..."Oh, yes, yes"...

(Ulrich, 100 year old Bulgarian man): in Solo, by Rana Dasgupta "Ulrich has sometimes wondered whether his life has been a failure. Once he would have looked at all this and said yes. But now he does not know what it means for a life to succeed or fail. How can a dog fail its life, or a tree? A life is just a quantity; and he can no more see failure in it than he can see failure in a pile of earth, or a bucket of water. Failure and success are foreign terms to such blind matter." (p. 160)

Така мълчал съм те във себе си, че се нашмърках целия, и плакал съм по теб във мътните зори, по теб съм мрял, по теб се обобщих. По-чиста смърт от това не знам - така завършена, необходима затова навярно се оставих на поезията да ме влачи, да ме тика.

сън е миналото може би но такъв че сутрин неохотно отлепяш клепачи сън е но толкова ярък че сегашният ти живот изглежда да добавя към него само някакви жалки подробности защото нищо от това което има значение не може да бъде поправено нищо не можеш да промениш така че с право се питаш има ли смисъл да доливаш с пяна вече пълната халба

It's important to say what hope is not: it is not the belief that everything was, is, or will be fine. The evidence is all around of tremendous suffering and tremendous destruction. The hope I'm interested in is about broad perspectives with specific possibilities, ones that invite or demand that we act. It's also not a sunny everything-is-getting-better narrative, though it may be a counter to the everything-is-getting-worse narrative. You could call it an account of complexities and uncertainties, with openings. "Critical thinking without hope is cynicism, but hope without critical thinking is naïveté," the Bulgarian writer Maria Popova recently remarked. And Patrisse Cullors, one of the founders of Black Lives Matter, early on described the movement's mission as to "Provide hope and inspiration for collective action to build collective power to achieve collective transformation, rooted in grief and rage but pointed towards vision and dreams." It's a statement that acknowledges that grief and hope can coexist.

By the way, a Bulgarian I met lately in Moscow," Ivan went on, seeming not to hear his brother's words, "told me about the crimes committed by Turks and Circassians in all parts of Bulgaria through fear of a general rising of the Slavs. They burn villages, murder, outrage women and children, they nail their prisoners by the ears to the fences, leave them so till morning, and in the morning they hang them- all sorts of things you can't imagine. People talk sometimes of bestial cruelty, but that's a great injustice and insult to the beasts; a beast can never be so cruel as a man, so artistically cruel. The tiger only tears and gnaws, that's all he can do. He would never think of nailing people by the ears, even if he were able to do it. These Turks took a pleasure in torturing children, -too; cutting the unborn child from the mothers womb, and tossing babies up in the air and catching them on the points of their bayonets before their mothers' eyes. Doing it before the mothers' eyes was what gave zest to the amusement. Here is another scene that I thought very interesting. Imagine a trembling mother with her baby in her arms, a circle of invading Turks around her. They've planned a diversion: they pet the baby, laugh to make it laugh. They succeed, the baby laughs. At that moment a Turk points a pistol four inches from the baby's face. The baby laughs with glee, holds out its little hands to the pistol, and he pulls the trigger in the baby's face and blows out its brains. Artistic, wasn't it? By the way, Turks are particularly fond of sweet things, they say.

Grace Slaughter - the surname of her fifth husband, a manufacturer of pharmaceutical toners and "prophylactic" products, recently deceased due to a ruptured peritoneum - was sharply chauvinistic and would allow no more than two exceptions to her all-American views, exceptions with which her first spouse, Astolphe de Guéménolé-Longtgermain, no doubt had something to do: cooking had to be done by French nationals of male gender, laundry and ironing by British subjects of female gender (and absolutely not by Chinese). That allowed Henri Fresnel to be hired without having to hide his original citizenship, which is what had to be done by the director (Hungarian), the set designer (Russian), the choreographer (Lithuanian), the dancers (Italian, Greek, Egyptian), the scriptwriter (English), the librettist (Austrian), and the composer, a Finn of Bulgarian descent with a large dash of Romanian.

За всяка болка има и лек, докато човек е жив.

Стани и си иди и не се връщай, отричай, ако ти напомням с нещо, отричай, че сме се обичали, и няма да ти бъде тъжно. Ще изгладя с устни от леглото отпечатъка на твоето тяло - все едно че те е нямало, и няма да ми бъде тъжно. Ще избърша от огледалото нашите прегърнати отражения - все едно, че ни е нямало, и няма да ни бъде тъжно. Стани и си иди, и не се връщай.

Propaganda campaigns in general have been closely attuned to elite interests. The Red scare of 1919-20 have served well to abort the union-organizing drive that followed World War I in the sell and other industries. The Truman-McCarthy Red scare helped inaugurate the Cold War and the permanent war economy, and it also served to weaken the progressive coalition of the New Deal years. The chronic focus on the plight of Soviet dissidents, on enemy killings in Cambodia, and on the Bulgarian Connection helped weaken the Vietnam syndrome, justify a huge arms buildup and a more aggressive foreign policy, and divert attention from upward redistribution of income that was the heart of Reagan's domestic economic program. The recent propaganda-disinformation attacks on Nicaragua have been needed to avert eyes from the savagery of the war in El Salvador and to justify the escalating U.S. investment in counterrevolution in Central America.

Всъщност на нас цялата ни земя по тоя начин се подрежда, усукана, рошава, както е усукан и рошав целият Балкански полуостров. Мисля аз, че тъкмо тази усуканост и рошавост правят земята ни живописна. У нас ни степи, ни прерии, ни савани, ни пусти, а всичко е в една прекрасна бъркотия, където природата си е играла като малко дете и е разпиляла край себе си всичките си детски играчки.

МОЯТА МОЛИТВА "Благословен бог наш..." О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!...

Here’s a great home workout that allows you to train and work on the usual issues I find ailing most people: • Right-leg Bulgarian Split Squats with the dumbbell in the suitcase position, 10 reps • Left-leg Bulgarian Split Squats with the dumbbell in the suitcase position, 10 reps • Goblet Squats with the dumbbell cradled on the chest, 10 reps • Deep Push-ups, chest touching the floor, with the push-up handles, 10 reps • Doorway Chin-ups or Pull-ups, 10 reps • Ab Wheel, 10 reps Try to do these six exercises one after another straight through without resting much between movements. Repeat this sequence, after a minute or two of rest, three to five times.

I smelt him, smelt Johnny; for a second I thought - what? That he was there, was with me, that he wasn't...But I realised it was his perfume, the one I'd had made specially for him by an artisan perfumer in New York, his own custom-made one-off blend. It had been hideously expensive but I hadn't cared as long as it had pleased him. It was all intense essential oils, layer upon layer of labdanum, patchouli, vanilla, vetiver, ambrette, frankincense, myrrh, amber, Bulgarian rose absolute, Oud wood - the list was endless and beautiful, like a scented prayer. The woman had said some of the ingredients would keep their fragrance for a hundred years, would never die. Like me, he'd said, like us. I'd put some drops of the heavy dark oil on a couple of cotton wool pads and put them in the box when we got it, now the fragrance - strange, narcotic, archaic - filled the room like his ghost, embracing me in memories.

The airport in Sofia was a tiny place; I'd expected a palace of modern communism, but we descended to a modest area of tarmac and strolled across it with the other travelers. Nearly all of them were Bulgarian, I decided, trying to catch something of their conversations. They were handsome people, some of them strikingly so, and their faces varied from the dark-eyed pale Slav to a Middle-Eastern bronze, a kaleidoscope of rich hues and shaggy black eyebrows, noses long and flaring, or aquiline, or deeply hooked, young women with curly black hair and noble foreheads, and energetic old men with few teeth. They smiled or laughed and talked eagerly with one another; one tall man gesticulated to his companion with a folded newspaper. Their clothes were distinctly not Western, although I would have been hard put to say what it was about the cuts of suits and skirts, the heavy shoes and dark hats, that was unfamiliar to me.

- Не са ми известни много правила за това как да живееш – започна той. – Но ще ти кажа едно. То е съвсем просто. Не поемай нищо ненужно вътре в себе си. Никакви отрови и химикали, никакъв дим, изпарения или алкохол, никакви остри предмети, никакви игли, които не са от първа необходимост – наркотици или татуировки, – както и никакви несъществени… пениси.

Никога не е било лесно. Но колкото повече остаряваш, толкова повече болката изглежда се увеличава. Като си млад – болка има само при раздялата. С възрастта болката се появява май още с влюбването – заради хилядите въпроси „за“ и „против“, заради неспособността да загърбиш рационалното и да се оставиш само на течението. Имаш вече какво да губиш – понякога семейство, понякога кариера, власт, пари, авторитет... все неща, към които си се стремял, преследвал си ги. А и в крайна сметка вътре в себе си знаеш, че пак ще се стигне до раздяла, която започваш да преживяваш едва ли не от самото начало.

Ала в света нищо не е дълготрайно, затова и радостта във втората минута вече не е тъй жива, както в първата, в третата минута тя е още по-слаба и най-сетне незабелязано се слива с обикновеното настроение на душата, както кръгът, причинен от падане на камъче във вода, най-сетне се слива с гладката повърхнина.

Нали и най-малкото клонче, пораснало в хладната пролет, иска да се изпра- ви срещу вятъра. И най-крехкото стръкче вярва, че освен да цъфти, има и друго предназначение – да надвие бурята. Останалите, онези с треперещите листенца, са просто страхливци. Толкова се боят от прекършване, че им става все по-трудно да отворят очите си сутрин, дори денят да е безветрен, а небето – ясно. Ала най-страшните бури се вихрят под стиснати кле- пачи. Тези бури със сигурност убиват, само че по ужасен начин: постепенно.

Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя - стига ми. И тъй - не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени - не си дърво - за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли - дай вино - дай и; каже ли - дай маслинка - дай и, не я насилвай, но не и ли даваш - въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая - с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.

Господи, не искам да я видя мъртва! Лъжеше. Себе си не искаме да видим ний мъртви. Защото подлото наше въображение ни набутва в ковчега на мястото на мъртвеца, своя изострен нос виждаме ний между цветята, ако пък и в чертите на мъртвеца прозират нашите наследствени черти, познати ни от огледалото, тогава пътя ни препречва мисълта, от която бягаме цял живот: че няма къде да избягаме от смъртта; на всяко чуждо погребение ние репетираме своята смърт, с някаква сладостна печал си представяме как плачат край ковчега ни, няма човек, който да не си го е представял, но няма и човек, който да не си е задавал страшния въпрос, по-страшен от смъртта: а как ще умра? Изведнъж, без да разбереш, че умираш /както казва Цезар: важното е да умреш бързо!/, без да имаш време да се простиш със света и с никого, или ще умираш бавно, мъчително и унизително, осъзнавайки, че умираш, прощавайки се сърцераздирателно с всичко на тази планета - кое е по-добре?

НОСТАЛГИЯ ИЛИ МЪЧИТЕЛНО ВРЪЩАНЕ КЪМ СПОМЕНИТЕ Град, напуснат от своите жители, град, разрушен от нашествие или след предателство, мъртъв град, град за двама, град от една улица от една стая плюс една луна - един площад, от една пейка или град от една стая плюс една луна - о, не се връщайте назад, няма да намерите това, което търсите, не изравяйте монети със своите образи, някогашни и забравени - стойността на реликвите е преувеличена... Колко сме невероятни: цезари, клеопатри, крумовци, перикли - и още по-невероятни сме със своите прости имена! Всичко друго е запазено: и улицата, и площадът, и пейката, и стаята, и луната (като лупа увеличаваща нашите преживявания), само нас ни няма, обидно е, крещим, но никой не ни отговаря - чувствата умират преди хората, всичко друго е запазено: град, населен с нови жители, град, построен отново и хубаво, град без двама.