Bulgarian Poetry Quotes

Писателите са хирурзи на човешката душа. Те трябва да изрежат от нея всичко гнило и разложено.

Фин млечен беше Бог и се топеше...

Съществувам само когато вали - тогава не припадам от съмнение. Живея на ръба на няколко мечти и страдам от хронично притеснение. Хилав и грозен бягам от себе си и все се губя нанякъде. Но не вярвам въобще в смъртта и си мисля, че е преднамерено шляене. От няколко снежинки есенни за цял живот се натъжавам. Много трудно свиквам с хората - почти не ги познавам. Понякога, когато съм щастлив, в тревата като дъжд се лутам. И все не мога да усетя - живея или се преструвам.

историята е незавършена тя служи единствено да подхранва тъгата ми извън това е напълно безсмислена за когото и да било за приятелите за случайните спътници в нощните влакове за кръчмарските душеприказчици дори за оная в чиито очи скришом надниквам (докато сипва мляко в кафето си) с надеждата да отгатна защо никога не успях да се сбогувам истински с нея

Така мълчал съм те във себе си, че се нашмърках целия, и плакал съм по теб във мътните зори, по теб съм мрял, по теб се обобщих. По-чиста смърт от това не знам - така завършена, необходима затова навярно се оставих на поезията да ме влачи, да ме тика.

сън е миналото може би но такъв че сутрин неохотно отлепяш клепачи сън е но толкова ярък че сегашният ти живот изглежда да добавя към него само някакви жалки подробности защото нищо от това което има значение не може да бъде поправено нищо не можеш да промениш така че с право се питаш има ли смисъл да доливаш с пяна вече пълната халба

Стани и си иди и не се връщай, отричай, ако ти напомням с нещо, отричай, че сме се обичали, и няма да ти бъде тъжно. Ще изгладя с устни от леглото отпечатъка на твоето тяло - все едно че те е нямало, и няма да ми бъде тъжно. Ще избърша от огледалото нашите прегърнати отражения - все едно, че ни е нямало, и няма да ни бъде тъжно. Стани и си иди, и не се връщай.

МОЯТА МОЛИТВА "Благословен бог наш..." О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!...

perhaps like me she's vainly hoping and some news awaits, but the moist earth already holds him in her strong embrace...

ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД Моята нужда срещна твоята в парченце счупено огледало.

ГОЛИ ОЧИ Искам да видя очите ти голи, но доброволно от тебе съблечени, доверчиво посрещащи моите и готови да бъдат прочетени. Каквото имаш, приемам за свое – всеки страх, самота или липса. Споделеното прави ме твоя. Любовта е жажда за истина. Ще видиш моите вече така, от всяко було напълно лишени. Ще се срещнем само с поглед сега, нека запазим душите си цели. Ако можем…

The answer was always... The question unspoken remains... Now, just for one smile, I'll love you till the end of my days.

Rhymes are rhymes, each rhyme a start, few the rhymes per hour I write, please just tell this to your heart: search for me, no compass, quite.

Не помня кой беше го казал, но прав е: нявсякъде всичко прилича на теб.

И всичко умира от смях, че живее - животът е весел вертеп, обаче не казвай на никой къде е. Адресът от вчера за днес не важи. Последната птица дано не пропее, та тайно животът да продължи.