Boris Vian Quotes

There are only two things: love, all sorts of love, with pretty girls, and the music of New Orleans or Duke Ellington. Everything else ought to go, because everything else is ugly.

Cette histoire est vraie puisque je l'ai inventée.

Les boutiques de fleuristes n'ont jamais de rideau de fer. Personne ne cherche à voler des fleurs.

Le plus clair de mon temps je le passe à l'obscurcir.

Je ne veux pas gagner ma vie, je l'ai.

Ce qui m'interesse, ce n'est pas le bonheur de tous les hommes, c'est celui de chacun.

Humor is the politeness of despair.

- Qu’est-ce que vous faites dans la vie, vous? – J’apprends des choses, dit Colin. Et j’aime Chloé.

C'est drôle comme les gens qui se croient instruits éprouvent le besoin de faire chier le monde.

Une sortie, c'est une entrée que l'on prend dans l'autre sens.

On ne reste pas parce qu'on aime certaines personnes; on s'en va parce qu'on en déteste d'autres. Il n'y a que le moche qui vous fasse agir. On est lâches.

Когато не се чувствате добре, накарайте друг да ви почувства." "Прекалената непорочност е нечовешка.

People don’t change. Things do.

Sans le jazz, la vie serait une erreur

La vie est amère quand il n'y a pas de sucre au fond

Il était presque toujours de bonne humeur, le reste du temps il dormait.

Procrastination is a prelude in a minor key.

I'm not interested in the happiness of all men, but only in the happiness of each.

Je passe le plus clair de mon temps à l'obscurcir parce que la lumière me gêne

Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.

Той силно ощипа върха на един слънчев лъч,който щеше да докосне окото на Клое. Лъчът лениво се оттегли и се заразхожда по мебелите на стаята.

Vous sentez la forêt, avec un ruisseau et des petits lapins.

I'm full of despair and yet, at the same time, I'm horribly happy. It's a nice kind of feeling to want something as badly as that.

Es preferible sentirse decepcionado que seguir esperando el vacío.

- Je l'ai tué, dit Angel. - Non, dit Petitjean. Vous l'avez poussé et il est mort en arrivant sur les cailloux. C'est un hasard.

Un petit nuage rose descendait de l'air et s'approchait d'eux. "J'y vais! proposa-t-il. -vas-y", dit Colin. Et le nuage les enveloppa. A l'intérieur, il faisait chaud et ça sentait le sucre à la cannelle.

Aşk bazen; asla sahip olamayacağın birini sevmektir.

Estoy desesperado y a la vez soy horriblemente feliz. Resulta muy agradable desear algo hasta ese punto.

Il apparaît en effet que les masses ont tort, et les individus toujours raison.

Je suis vide. Je n'ai que gestes, réflexes, habitudes. Je veux me remplir. C'est pourquoi je psychanalyse les gens...Je n'assimile pas. Je leur prends leurs pensées, leurs complexes, leurs hésitations et rien ne m'en reste. Je n'assimile pas; ou j'assimile trop bien..., c'est la même chose. Bien sure, je conserve des mots, des contenants, des étiquettes; je connais les termes sous lesquels on range les passions, les émotions, mais je ne les éprouve pas.

Той вървеше, забил поглед в обувките си от червеникавокафява кожа, и с учудване забеляза, че едната го води в една посока, а другата - в противоположна. Вглъби се, мислено прекара ъглополовящата на образувания от двете посоки ъгъл и тръгна по нея.

През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.

Á l’endroit où les fleuves se jettent dans la mer, il se forme une barre difficile á franchir, et de grands remous écumeux où dansent les épaves. Entre la nuit du dehors et la lumière de la lampe, les souvenirs refluaient de l’obscurité, se heurtaient a la clarté et, tantôt immergés, tantôt apparents, montraient leurs ventres blancs et leurs dos argentés.

- Is it their fault if they think that it’s good to work? - No, said Colin, it’s not their fault. It’s because they’ve been told : work is sacred, it’s good, it’s nice, it’s what counts before anything, and only those who work have the right to everything. The only thing is, it’s been set up so that they work all the time so they can’t take advantage of it. - But then they’re stupid, said Chloe. - Yes, they’re stupid, said Colin. That’s why they agree with those that made them believe that work is the best thing there is. That saves them from thinking and finding a way to progress and to no longer work.

Seni sevmeyene asla sabır gösterme. Çünkü sabrının adı yüzsüzlük, fedakarlığın adı eziklik, sevginin adı kişiliksizlik olur.

Il poussa la porte. Elle lui rendit brutalement sa poussée et il entra par la vitrine, sans insister.

Se chupó el dedo y lo levantó por encima de su cabeza. Lo volvió a bajar casi de inmediato. Le ardía como si lo tuviera en un horno. —Habrá amor en el aire —concluyó—. Esto está que arde.

Elle voulait que sa vie prit forme maintenant, tout de suite - et cette décision devait être forgée par une force quelconque - d'amour, d'argent, d'un ordre pratique incontestable - qui devait être la, sous sa main.

Dios os contempla, mierdosos, y se avergüenza de vosotros...

La historia es enteramente verdadera, ya que me la he inventado yo de cabo a rabo.

Casi siempre estaba de buen humor; el resto del tiempo, dormía.

– Maga is olyan, mint a többi! – mondta. – Azt hiszi, hogy a nőknek szépnek kell lenniük…

Bir tarih kitabının üzerinde bunalmaktansa doğru dürüst sevişmeyi öğrenmek mübahtır.

Същият вятър, който облъхваше ноздрите на Майора, развяваше къдриците на Жаклин и разхлаждаше руменеещите слепоочия на прехласнатия Оливие.

Mieux vaudrait apprendre à faire l'amour correctement que de s'abrutir sur un livre d'histoire.

Már nem rágta az utóbbi napok nyugtalansága, úgy érezte, narancs alakú a szíve.

Por la ventana se veían los largos regueros de lágrimas del crepúsculo en las negras mejillas de las nubes.

Les gens perdent leur temps à vivre, alors, il ne leur en reste plus pour travailler.

Quedarías tú, pero no se puede estar dentro de la piel de otro. Seríamos dos. Y tú eres completa. Tú entera ya eres demasiado; y como todo merece ser conservado, más vale que seas distinta a mí.

It's not their fault. It's because they've been taught that 'Work is holy, good and beautiful. It counts above everything else, and the workers alone will inherit the earth.' Only things have been arranged so that they have to spend all their time working and there's no time left for the rest of it to come true.

Al pasar cogió un puñado de cerezas de un plato y Wolf se hizo a un lado para dejarla salir. Tocaban la noche con todo su cuerpo.

Yazarı, esin perilerinin boyunduruğu altında yazan ateşli bir dahi hayvan olarak görmenin tehlikeli olduğunu düşünüyorum ben.

MADRE. - Y fuimos a establecernos en Arromanches, donde te ofrecieron un buen trabajo. PADRE. - Desollador. Un poco como escultor, pero más animado.

Лявото му око бе съвсем клеясало от умора. Успя да го отвори с помощта на гаечен ключ и незабавно си възвърна притежанието на съвсем редовно зрение.

Ça m'est égal d'être laide ou belle. Il faut seulement que je plaise aux gens qui m'intéressent.

Те се умълчаха за миг. Една кана използва настъпилата тишина, за да издаде сребрист звук, който отекна о стените.

Le ciel bleu-vert pendait presque jusqu'au pavé et de grandes taches blanches marquaient sur le sol la place où des nuages venaient de se fracasser. (p. 220)

Avevo la coscienza in disordine. Ho fatto cilecca in un bel po' di cose.

Le plus clair de mon temps, dit Colin, je le passe à l'obscurcir. - Pourquoi? demanda plus bas le directeur. - Parce que la lumière me gène, dit Colin.

-Mon cher jeune homme, dit Aglaé en souriant, j'ai été professeur de chimie et je vous ferai remarquer qu'il peut y avoir des réactions en chaîne, qui partent très doucement et, s'alimentant elles-mêmes, peuvent se terminer de façon violente.

Miraba las estrellas que se perseguían por el cielo, despidiendo grandes resplandores al alcanzarse. Tres de ellas, arriba, a la derecha, mimaban una danza oriental. De ven cuando volutas de noche las ocultaban.

Quiero proceder a una especie de identificación. Saber que las pasiones existen y no poder sentirlas es horroroso. - Pero entonces -dijo Ángel-está claro que tiene usted por lo menos este deseo, y eso basta para que no esté tan vacío. - No tengo ningún motivo para decidirme por una cosa más bien que por otra -dijo Jacquemort-. Deseo robarles a los demás las razones que tienen.

– […] Miért kellene okosnak lennem… – Általában nem is érdemes, de néha muszáj – mondta Colin.

- Tomu nevěřím. To už není ten Chick, jaký býval dřív. - Ale je. Lidé se nemění. Věci se mění.

A mí lo que me interesa no es la felicidad de todos los hombres, sino la de cada uno de ellos.

Към състоянието на куче го възвърна една постъпка на Майора, а именно излизането му в градината на хотела, та то го последва, като от любезност махаше с опашка и лаеше.

- Добре, чадо мое – отвърна той. – Не мога да отблъсна една заблудена овца. Помъчих се да му посоча, че съм мъж и като такъв съм по-сходен с коч, а не с овца, обаче дръжки!

Дойдоха и издънките от клона на Микьо, та се натрупа внушителен брой от неуточнения вид особи, обобщавани под съвкупното наименование „роднини“.

Savoir qu'il existe des passions et ne pas les ressentir, c'est affreux.

Ici on croit en Dieu. Et c'est pas le curé qui nous en empêchera. Il sait seulement pas à quoi ça sert, Dieu.

Bonj… êtes-vous arrangée par Duke Ellington ? demanda Colin…

- Qu'est-ce que vous faites dans la vie, vous? demanda le professeur. - J'apprends des choses (...)

Et tout rentra dans l'ordre, pourtant déjà bien plein.

—¿Por qué miran con tanto desdén? —preguntó Chloé—. Al fin y al cabo, trabajar no es para tanto. —Se les ha inculcado la idea de que trabajar es algo bueno —dijo Colin—. En general, se considera así. Pero, de hecho, no hay nadie que lo piense. Se hace por costumbre y para no pensar en ello precisamente.

Nobody knew me at Buckton. Clem had chosen the town because of that; and besides, even if I had wimp out, there was not enough gas to help me going further north. - I spit on your graves ,

¿Dónde estaban los recuerdos puros? En casi todos se funden impresiones de otras épocas que se les superponen y les confieren una realidad distinta. Los recuerdos no existen: es otra vida revivida con otra personalidad, y que en parte es consecuencia de esos mismos recuerdos. No se puede invertir el sentido del tiempo, a menos que se viva con los ojos cerrados y los oídos sordos.

Тя вече си била съвсем истинска. Носела ленена рокля с фестони от шевица, гофрирана яка и дантелено жабо с джувки от муселин, златоткана фуста с подплънки и чисто ирландски ръкавици с паяжинно нежни ажури – от глава до пети била цяла във фърбалички, свидетелстващи за вещината на изкусна шивачка. Воланите на полата ѝ били веревни, стояли разперени благодарение на банели и от горе до долу били извезани на възлен бод, и то със сърма, така че около неземното видение сякаш трепкала омара от конци, изпод която се подавали златни обувчици, украсени с големи диамантени катарами.

– C’est formidable, dit Anne, quand on se met à penser à tous ces types qui travaillent pour rien. Qui restent huit heures par jour dans leur bureau. Qui peuvent y rester huit heures par jour. – Mais vous avez été comme ça, jusqu’ici, dit Amadis. – Vous m’assommez, avec ce qui a été. Est-ce qu’on n’a plus le droit de comprendre, même après avoir été cul pendant un bout de temps ?

Mais Colin ne savait pas, il courait, il avait peur, pourquoi ça ne suffit pas de toujours rester ensemble, il faut encore qu’on ait peur, peut-être est-ce un accident, une auto l’a écrasée, elle serait sur son lit, je ne pourrais la voir, ils m’empêcheraient d’entrer, mais vous croyez donc peut-être que j’ai peur de ma Chloé, je la verrai malgré vous, mais non, Colin, n’entre pas. Elle est peut-être blessée, seulement, alors, il n’y aura rien du tout, demain, nous irons ensemble au Bois, pour revoir le banc, j’avais sa main dans la mienne et ses cheveux près des miens, son parfum sur l’oreiller. Je prends toujours son oreiller, nous nous battrons encore le soir, le mien, elle le trouve trop bourré, il reste tout rond sous sa tête, et moi, je le reprends après, il sent l’odeur de ses cheveux.

On me donne de l'or. Beaucoup d'or. Mais je n'ai pas le droit de le dépenser. Personne ne veut rien me vendre. J'ai une maison et beaucoup d'or, mais je dois digérer la honte de tout le village. Ils me paient pour que j'aie des remords à leur place. De tout ce qu'ils font de mal ou d'impie. De tous leurs vices. De leurs crimes. De la foire aux vieux. Des bêtes torturées. Des apprentis. Et des ordures.

Микьо беше в състояние да отврати дори пръч. В рамките на два месеца вече беше прогонил трийсет и седем секретарки и без благотворното обаждане на президента, което до известна степен го бе обезвредило, бройката щеше да е несравнимо по-висока.

– C’est ce receveur, expliqua le conducteur. – Ah ! dit Amadis. – Il aime pas les voyageurs. Alors, il s’arrange pour qu’on parte sans voyageur et il ne sonne jamais. Je le sais bien. – C’est vrai, dit Amadis. – Il est fou, vous comprenez, dit le machiniste. – C’est ça… murmura Amadis. Je le trouvais bizarre. – Ils sont tous fous à la Compagnie. – Ça ne m’étonne pas ! – Moi, dit le conducteur, je les possède. Au pays des aveugles, les borgnes sont rois. Vous avez un couteau ? – J’ai un canif. – Prêtez.

Две седмици по-късно те започнали да огладняват. От медна жица Жозеф измайсторил въдица и за десет минути уловили шест дузини пиявици. - Ние ли ще ги изкльопаме или те нас? – попитал вихрогонът сбито, но ясно. - То ще си покаже! – рекъл Вартоломей с известна боязън.

Помощникът въздъхна и между пръстите на краката му се появи образът на господаря. Той го заплю право в окото. Сърцето му биеше учестено. Образът се стопи и помръкна.

Je voudrais pas crever Avant d'avoir usé Sa bouche avec ma bouche Son corps avec mes mains Le reste avec mes yeux J'en dis pas plus faut bien Rester révérencieux

Une solution qui vous démolit vaut mieux que n'importe quelle incertitude

Tout ce qui n'est ni une couleur, ni un parfum, ni une musique, c'est de l'enfantillage

—¿Tienes esperanzas? —preguntó Lazuli. —Como no las tenía desde hacía muchísimo tiempo —dijo Wolf—. Pero no me inspira mucha confianza. Ocurrirá como las otras veces. —¿Qué pasó las otras veces? —dijo Lazuli. —Nada —respondió Wolf—. Una vez terminado, no quedaba nada. Sólo decepción. En fin....no se puede permanecer siempre a ras de suelo.

Elle ferma ses petits yeux noirs et replaça sa tête en position. Le chat laissa reposer avec précaution ses canines acérées sur le cou doux et gris. Les moustaches noires de la souris se mêlaient aux siennes. Il déroula sa queue touffue et la laissa traîner sur le trottoir. Il venait, en chantant, onze petites filles aveugles de l'orphelinat de Jules l'Apostolique.

— Водна лилия — промълви Колин. — Откъде ли я е прихванала?… — Водна лилия ли има? — попита недоверчиво Никола. — Да, в десния бял дроб — отвърна Колин. — Отначало професорът смяташе, че е някакво животно. А ето какво излезе. Видяхме я на екрана. Вече е доста голяма, но сигурно ще успеем да се преборим. — Не можете да си представите какво ми е — изхлипа Клое. — Толкова ме боли, когато тя мърда!

—Buenos días, Nicolás —dijo Chick—. ¿No tiene usted una sobrina que se llama Alise? —Sí, señor —dijo Nicolás—. Y una linda muchacha, por cierto, si se me permite el comentario. —Se parece mucho a usted —dijo Chick—. Aunque en lo tocante al busto, haya algunas diferencias.

A un lado estaban los jugadores, sentados en butacas de cuero; al otro lado, gente de pie, hombres o mujeres según los gustos, desnudos y atados. Sandre y Berzingue llevaban ya sus cerbatanas de sangrita con sus iniciales grabadas, y Lazuli cogió dos de una bandeja, una para Wolf y otra para él, y una caja de agujas. Sandre se sentó, se llevó la cerbatana a la boca y sopló. Al otro extremo, frente a él, había una niña de quince o dieciséis años. La aguja se clavó en la carne de su pecho izquierdo, y se formó una gran gota de sangre que fue descendiendo a lo largo del cuerpo.

- Имам къща – каза човекът, който бе забелязал движението на Жакмор и се усмихваше. – Дават ми храна. Дават ми злато. Много злато. Но нямам право да го харча. Никой нищо не иска да ми продава. Имам къща и много злато, но трябва да преглъщам срама на цялото село. Те ми плащат, за да имам угризения вместо тях. А всички злини и мръсотии, които вършат. За всичките им пороци. За всичките им престъпления. За пазара на старците. За изтезаваните животни. За чираците. И аз боклуците. Той спря за миг. - Но това не е интересно за вас – продължи той. – Да нямате намерение да оставате тук? Последва дълго мълчание. - Да – отвърна Жакмор. – Ще остана тук. - Тогава ще станете като другите – каза човекът. – Вие също ще си живеете със спокойна съвест и ще хвърляте върху ми вашия срам. И ще ми давате злато. Но нищо няма да ми продавате срещу него.

Dans la vie, l’essentiel est de porter sur tout des jugements à priori. Il apparaît, en effet, que les masses ont tort, et les individus toujours raison. Il faut se garder d’en déduire des règles de conduite : elles ne doivent pas avoir besoin d’être formulées pour qu’on les suive. Il y a seulement deux choses : c’est l’amour, de toutes les façons, avec des jolies filles, et la musique de la Nouvelle-Orléans ou de Duke Ellington. Le reste devrait disparaître, car le reste est laid, et les quelques pages de démonstration qui suivent tirent toute leur force du fait que l’histoire est entièrement vraie, puisque je l’ai imaginée d’un bout à l’autre. Sa réalisation matérielle proprement dite consiste essentiellement en une projection de la réalité, en atmosphère biaise et chauffée, sur un plan de référence irrégulièrement ondulé et présentant de la distorsion. On le voit, c’est un procédé avouable, s’il en fut.

- ¿Ha visto usted los periódicos? Los conformistas nos la están preparando buena, ¿no? - ¿Eh...? Sí..., sí, señor -murmuró Claude. - Esos cerdos... Ha llegado el momento de espabilarse... Como usted sabe, están todos armados. - Oh... -dijo Claude. - Claramente se vio durante el Liberacionamiento. Llevaban armas para llenar camiones. Y, naturalmente, las personas decentes, como usted o como yo, no tenemos armas. - Muy cierto. - Usted, ¿no tiene? - No, señor Saknussem. - ¿Podría usted agenciarme un revólver? -preguntó Saknussem a quemarropa. - Es que... -dijo Claude-. Quizás el cuñado de la señora que me alquila la habitación... No sé... - Perfecto -dijo su jefe-. Cuento con usted, ¿eh? Que tampoco resulte demasiado caro; y con cartuchos, eh. Esos cerdos conformistas... No queda más remedio que ser precavido, ¿eh? - Indudablemente -dijo Claude. - Gracias, Léon. Cuento con usted. ¿Cuándo podría traérmelo? - Tengo que preguntar. - Por supuesto. Tómese el tiempo que necesite. Si quiere salir un poco antes... - Oh, no. No merece la pena. - Perfectamente. Y, por otra parte, cuidado con los borrones, ¿eh? Preocúpese de su trabajo. Qué diablos, no se le paga para no hacer nada. - Tendré cuidado señor Saknussem -prometió Claude. - Y llegue a su hora -concluyó el jefe-. Ayer llegó usted con seis minutos de retraso. - Sin embargo, hoy estaba aquí nueve minutos antes... -dijo Claude. - Sí -dijo Saknussem-, pero habitualmente llega usted con cuarto de hora de adelanto.

onaltı dümen ve sürekli erdemlilik yılı. onaltı sıkıntılı yıl geride ne kaldı? yalıtılmış, ufak görüntüler. yeni kitapların kokuları, bir ekim resmini yaptığımız yapraklar, uygulamalı çalışmalarda kesilmiş kurbağanın formol kokulu iğrenç karnı, tatile çıkacakları için öğretmenlerin de insan olduklarının fark edildiği ve sınıfın daha tenha olduğu senenin son günleri. artık sebebini bilmediğimiz tüm o büyük korkular, sınav akşamları. düzenli bir alışkanlık. bununla sınırlıydı. artık biliyor musunuz bay brul, çocuklara onaltı yıl süren düzenli bir alışkanlığı dayatmak alçaklık? zaman bozuldu, bay brul. gerçek zaman, eşit saatlere bölünmüş ve mekanik değildir. gerçek zaman özneldir. içinde taşırsın. her sabah saat yedide kalkın. öğlen yemek yeyip, dokuzda yatın. asla kendinize ait bir geceniz olmaz. denizin alçalmayı bırakıp durduğu bir an, tekrar yükselmeden önce gecenin ve gündüzün birbirine karışıp eridiği ve nehirlerin okyanusla karşılaşmalarındakine benzeyen bir coşku seti oluşturduğu, dingin bir zamanın varolduğunu asla bilemezsiniz. onaltı yıl gecelerimi çaldılar, bay brul. beşinci sınıfta, altıncı sınıfa geçmemin tek ilerleyişim olması gerektiğine inandırdılar beni. son sınıfta bitirme sınavını vermem gerekiyordu. ardından bir diploma. evet bir amacım olduğunu sanıyordum bay brul. ama hiçbir şeyim yoktu. başlangıcı ve sonu olmayan koridorda, bir embesiller römorkunda, diğer embesilleri izleyerek ilerliyordum. hayatımızı diplomalarla geçiştiriyoruz. aynı zorlanmadan yutturmak için kapsüllerin içine acı tozlar konması gibi. görüyor musunuz bay brul, hayatın gerçek tadını sevebilirmişim bunu şimdi anlıyorum.

On a Parisienne’s Bookshelf THERE ARE MANY BOOKS ON A PARISIENNE’S BOOKSHELF: The books you so often claim you’ve read that you actually believe you have. The books you read in school from which you remember only the main character’s name. The art books your parents give you each Christmas so you can get some “culture”. The art books that you bought yourself and which you really love. The books that you’ve been promising yourself you’ll read next summer … for the past ten years. The books you bought only because you liked the title. The books that you think makes you cool. The books you read over and over again, and that evolve along with your life. The books that remind you of someone you loved. The books you keep for your children, just in case you ever have any. The books whose first ten pages you’ve read so many times you know them by heart. The books you own simply because you must and, taken together, form intangible proof that you are well read. AND THEN THERE ARE THE BOOKS YOU HAVE READ, LOVED, AND WHICH ARE A PART OF YOUR IDENTITY: The Stranger, Albert Camus The Elementary Particles, Michel Houellebecq Belle du Seigneur, Albert Cohen Bonjour Tristesse, Françoise Sagan Madame Bovary, Gustave Flaubert L'Écume des jours, Boris Vian Lolita, Vladimir Nabokov Les Fleurs du Mal, Charles Baudelaire Journey to the End of the Night, Louis-Ferdinand Céline À la recherche du temps perdu, Marcel Proust “How to Be Parisian Wherever You Are: Love, Style, and Bad Habits” By Anne Berest, Audrey Diwan, Caroline de Maigret, and Sophie Mas

– Мисля, че аз най-добре мога да преценя какво им е нужно. - Не – каза Жакмор. – Те най-добре могат да преценят. - Това е абсурдно – отсече Клемантин. – Тези деца са изложени на постоянни рискове, както, между другото, и всички деца. - Те имат средства за защита, каквито вие нямате – каза Жакмор. - В края на краищата вие не ги обичате така, както ги обичам аз и не изпитвате това, което изпитвам аз. Жакмор замълча за миг. - Много естествено – каза накрая той. – Как бих могъл да ги обичам по този начин? - Само една майка може да разбере това – рече Клемантин. - Но птиците умират в клетка – каза Жакмор. - Много добре си живеят – отвърна Клемантин – Това е дори единственото място, където човек може прилично да се грижи за тях. - Добре – каза Жакмор. – Виждам, че не може нищо да се направи. Той стана. - Трябва да се сбогувам с вас. Сигурно повече няма да се видим. - Когато свикнат – рече тя, - може би ще мога да се отбивам от време на време в селото. Всъщност изобщо не разбирам вашите възражения, след като и вие в крайна сметка ще се затворите по същия начин. - Но аз не затварям другите – отвърна Жакмор. - Моите деца и аз сме едно цяло – каза Клемантин. – Аз толкова ги обичам. - Имате странно разбиране за света. - Същото мислех и за вас. В моето няма нищо странно. Светът това са те. - Не, не, вие бъркате. Вие искате да бъдете техният свят! И в този смисъл разбирането ви е унищожително. Той стана и излезе от стаята. Клемантин го проследи с поглед. Не изглежда щастлив, си помисли я. Сигурно майка му му е липсвала.

Аз съм добра майка. Мисля за всичко, което може да им се случи. Предвиждам всяка възможна злополука. А да не говоря за опасностите, които ще ги грозят, когато пораснат. Или когато излязат от градината. Не. Тези опасности си ги запазвам за после. Казах вече. Че за тях ще мисля после. Имам време. Имам време. Засега има толкова катастрофи, които трябва да предположа, толкова катастрофи. Обичам ги, защото мисля за най-лошото, което може да им се случи. За да го предвидя, за да го предвидя. Не за удоволствие мисля за кървави страхотии. Те сами ми се налагат. Това доказва, че държа на децата. Отговорна съм за тях. Те зависят от мене. Те са мои деца. Трябва да направя всичко, зависещо от мен, за да предотвратя безбройните беди, които ги дебнат. Тези ангелчета. Неспособни да се защитят, да разберат кое е добро за тях. Обичам ги. За тяхно добро мисля за всичко това. Не ми прави ни какво удоволствие. Потръпвам при мисълта, че могат да хапнат отровни плодове, да седнат на влажната трева, да ги удари откършен клон, да паднат в кладенеца, да се търкулнат от високия бряг, да глътнат камък, да ги ухапе мравка, пчела, бръмбар, да ги клъвне птица или да се одраскат в къпинака, да помиришат прекалено силно някое цвета и да има влезе листенце в нова, да го запуши, той да се възпали, възпалението да се пренесе в мозъка, да умрат толкова мънички, ето, падат в кладенеца, давят се, един клин се стоварва върху главите им, стъклото се чупва, кръв, кръв… Тя не издържаше повече. Стана и безшумно отиде в стаята на децата. Седна на един стол. Оттам ги виждаше и трите. Те спяха, спяха, без да сънуват. Лека-полека и тя се унесе със свито сърце в тревожен сън. От време на време се стряскаше в съня си като куче, което мисли за глутницата.

Надничайки над рамото на Жан-Сол, тя видя на листа заглавието "Енциклопедия", том деветнайсети. Положи свенливо ръка върху неговата. Той престана да пише. - Чак дотук ли сте стигнали? - попита Ализ. - Да - отвърна Жан-Сол. - Искате да говорите с мен ли? - Искам да ви помоля да не я издавате - рече тя. - Трудно ще бъде - каза Жан-Сол. - Хората я очакват. Той си свали очилата, духна върху стъклата им и пак си ги сложи. Очите му не се съзираха. - Разбира се - потвърди Ализ. - Всъщност бих желала просто да отложите публикуването. - О, ако е само това, може нещо да се направи. - Ще трябва да го отложите с десет години. - Така ли? - Да. Десет години или повече, естествено. - Знаете ли, по-добре ще е хората да спестят малко пари, за да могат да си я купят. - Ще е доста затормозяваща за четене - заяви Жан-Сол Партр. - Аз самият се тормозя, докато я пиша: лявата ми китка се е схванала от непрекъснатото притискане на листа. - Съчувствам ви - промълви Ализ. - Задето ми се е схванала китката? - Не, задето отказвате да отложите издаването. - Защо? - Ще ви обясня. Шик харчи всичките си пари, за да закупува вашите произведения и вече е останал без грош. - По-хубаво да си купува други неща - рече Жан-Сол. - Аз лично никога не купувам книгите си. - Той харесва вашите творби. - Това е негово право - заяви Жан-Сол. - Той сам е направил своя избор. - Мисля, че прекалено се е ангажирал - отвърна Ализ. - Аз също направих своя избор, но съм свободна, понеже той повече не иска да живее с мен, така че ще ви убия, щом не искате да отложите издаването. - Вие ще ме лишите от средства за съществуване - промълви Жан-Сол. - Как ще ми изплащат авторски права при положение, че бъда мъртъв? - Ваша си работа - каза Ализ. - Не мога да се съобразявам с всичко. Най-важното за мен е да ви убия. - Но вие, предполагам, ще се съгласите, че за мен аргументите ви са неприемливи - възрази Жан-Сол. - Съгласявам се - рече Ализ, отвори чантата си и измъкна оттам сърцеизтръгвача на Шик, който няколко дни по-рано бе взела от чекмеджето на бюрото му. - Бихте ли си разкопчали яката? - помоли тя. - Слушайте - каза Жан-Сол, като свали очилата си, - това според мен е идиотщина. Той разкопча яката си. Ализ събра всичките си сили и с решителен жест заби сърцеизтръгвача в гърдите на Партр. Той се втренчи в нея и започна бързо да умира.