Aibileen The Help Quotes

That's what I love about Aibileen, she can take the most complicated things in life and wrap them up so small and simple, they'll fit right in your pocket.

I'd rather spend the rest of my life right here in Aibileen's cozy little kitchen, having her explain the world to me. That's what I love about Aibileen, she can take the most complicated things in life and wrap them up so small and simple, they'll fit right in your pocket.

Ever afternoon, me and Baby Girl set in the. rocking chair before her nap. Ever afternoon, I tell her: You kind, you smart, you important. But she growing up and I know, soon, them few words ain't gone be enough.

She blow em clean over. She suck the grits off the candle and start eating. After while, she smile up at me, say, "How old are you?" "Aibileen's fifty-three." Her eyes get real wide. I might as well be a thousand.

You're the smartest one in the class, Aibileen," she say. "And the only way you're going to keep sharp is to read and write every day.

I shake my head at my friend. “Not only is they lines, but you know good as I do where them lines be drawn.” Aibileen shakes her head. “I used to believe in em. I don’t anymore. They in our heads. People like Miss Hilly is always trying to make us believe they there. But they ain’t.

Things ain't never gone change in this town , Aibileen. We living in hell. Our kids is trapped.

We look at each other a second. " I'm tired of the rules," I say. Aibileen chuckles and looks out the window. I realise how thin this revelation must sound to her.

Things ain’t never gone change in this town, Aibileen. We living in hell, we trapped. Our kids is trapped.

You is kind. You is smart. You is important. -Aibileen

Ти си добра, ти си умна, ти си важна.

Мъжът вдига очи, аз поглеждам към него и за минута просто стоим и се гледаме. Имам предвид, че изпадаме в забавна ситуация. Не смешна, а от онези случаи, в които си мислиш: А така, в къщата има две тоалетни, отвън строят още една и въпреки това този човек няма къде да си свърши работата.

Бебетата обичат дебели хора. Обичат да заровят лице на мишницата ти и да заспят. Обичат и дебели крака. Това го знам със сигурност.

Винаги е много по-страшно човек, който по принцип вика, да говори тихо.

Aibileen, she moves on to another job when the babies get too old and stop being color-blind. We don't talk about it.

That’s what I love about Aibileen, she can take the most complicated things in life and wrap them up so small and simple, they’ll fit right in your pocket.

Тези жени говорят само за три неща: за децата си, за дрехите си и за приятелите си. Щом чуя името „Кенеди“, знам, че не обсъждат политиката. Говорят с какво госпожа Джаки е била облечена по телевизията.

Усещам как семето на горчивината, онова, дето се загнезди в мен след смъртта на Трийлор, расте. Искам да извикам толкова силно, че малката да ме чуе, че мръсотията няма цвят, че негърската част от града не е развъдник на болести. Искам да направя така, че онзи момент да не настъпи — а той настъпва в живота на всяко бяло дете, — моментът, в който те започват да си мислят, че черните са по-лоши от белите.

Minny's hands is in fists. She gritting her teeth. "Shot him right in front a his children, Aibileen." "We gone pray for the Everses, we gone pray for Myrlie..." but it just sound so empty, so I stop.

Well, " I took a deep breath, "I'd like to write this showing the point of view of the help. The colored women down here." I tried to picture Constantine's face, Aibileen's. "They raise a white child and then twenty years later the child becomes the employer. It's that irony, that we love them and they love us, yet . . ." I swallowed, my voice trembling. "We don't even allow them to use the toilet in the house.

А какво ще кажеш за онази госпожа Робърта? Как те накара да седнеш на кухненската маса и изпробва върху теб новата си боя за коса? — Ейбълийн си избърсва очите. — Боже, преди, а и след това, не бях виждала черна жена със синя коса. Лирой рече, че приличаш на маце от космоса.

Разбирате ли, госпожа Лийфолт се облича хубаво всеки ден. Винаги е с грим, има навес за колата в двора и двукрил хладилник с вградена камера. Ако я видите в супермаркет „Джитни“, никога не бихте си помислили, че ще остави бебето си да плаче в люлката. Но прислугата знае всичко.

Пет месеца след погребението се вдигнах от леглото. Облякох бялата си униформа, сложих на врата си малкия златен кръст и отидох да работя при госпожа Лийфолт, защото тя тъкмо беше родила момиченцето. Но не след дълго разбрах, че нещо в мен се е променило. В сърцето ми се бе загнездила някаква горчивина. Усещах, че вече не съм толкова примирена.

Онази сутрин, след като ме уволниха, се прибрах и застанах пред къщи с новите си работни обувки. Мама беше платила за тези обувки толкова, колкото беше месечната ни сметка за ток. Мисля, че тогава разбрах какво означава срам и какъв е цветът му. Срамът не е черен, като мръсотията, както си мислех. Срамът има цвета на нова бяла униформа, за която майка ти е изкарала пари с цяла нощ гладене, бяла, без петънце или капчица мръсотия от работа.

И преди ми се е случвало да гледам объркани деца. Джон Грийн Дъдли — първата дума, която това момче изрече, беше „мама“ и когато я каза, гледаше право в мен. Но скоро след това започна да вика на всички, даже и на себе си, мама, викаше мама и на татко си. Това продължи дълго. Никой не се разтревожи. Разбира се, когато на игра започна да облича шарените полички на сестра си Джуъл Тейлър и да се пръска с „Шанел № 5“ всички малко се притеснихме.

Слънцето свети ярко, но не присвивам очи. Заставам на автобусната спирка, както правя от близо четирийсет години. След трийсет минути целият ми живот… ще свърши. Може би трябва да продължа да пиша, не само във вестника, но и други неща — за хората, които познавам, и за нещата, които съм виждала и преживяла. Може би не съм твърде стара за ново начало, мисля си аз и се смея през сълзи. Нима едва снощи не си мислех, че вече няма да ми се случи нищо ново?!

They all bad. But she the worst of all.” “Ain’t they? You remember that time Miss Walter make you pay for the crystal glass you broke? Ten dollars out a your pay? Then you find out them glasses only cost three dollars apiece down at Carter’s?” “Mm-hmm.” “Oh, and you remember that crazy Mister Charlie, the one who always call you nigger to your face like he think it’s funny. And his wife, the one who make you eat lunch outside, even in the middle a January? Even when it snowed that time?” “Make me cold just thinking bout it.” “And what—” Aibileen is chuckling, trying to talk at the same time. “What about that Miss Roberta? Way she make you sit at the kitchen table while she try out her new hair

I's thinking I ought to do some reading. Might help me with my own writing." "Go down to the State Street Library. They have a whole room full of Southern writers. Faulkner, Eudora Welty—" Aibileen gives me a dry cough. "You know colored folks ain't allowed in that library." I sit there a second, feeling stupid. "I can't believe I forgot that." The colored library must be pretty bad. There was a sit-in at the white library a few years ago and it made the papers. When the colored crowd showed up for the sit-in trial, the police department simply stepped back and turned the German shepherds loose. I look at Aibileen and am reminded, once again, the risk she's taking talking to me. "I'll be glad to pick the books up for you," I say.