Izet Quotes

или в бъдещия свят ще живеят само емигранти, или този свят трябва да стане единствена родина на всички. из "Скитането на поетите

Човешка милост, къде си? Нима само в книгите?

Пиши ми на нашия летен адрес, да си лягам с твоите нежности в пликове.

В енциклопедиите може да влезете по разни начини. Можете като мен да пишете стихове и да получите в нашата "Нова илюстрована енциклопедия" цели девет реда. А можете като Хайнрих Химлер да сте един от най-големите военнопрестъпници и в същата енциклопедия да получите даже пет реда повече. Избирайте сами. А впрочем, трябва ли непременно да ви има в енциклопедиите? Можете просто да обичате жена си, да събирате пощенски марки, да се грижите за болния съсед. Малко ли е?

За "Ана Каренина", зная си, ако бях автор на проза, отвъд стотната страница книгата нямаше да се протака. Това празно мотане на гарата, тези сълзи и кърпички, що за решение да скача под влака! Нима главните героини не могат да остават живи?

Ето го тридесетия ден на войната, а ние все още не знаем да мразим достатъчно.

ВОЙНИТЕ В ЖИВОТА НИ Марко Башич е отхвърлил зад гърба си две балкански и две световни войни. Тази му е пета. На мен и моето поколение е втора. А за Владимир с неговите осемнайсет месеца в този момент би могло да се каже, че е изкарал половината си живот на война.

Kako smo ti i ja, da nije bilo ovog južnoslavenskog nacionalističkog ludila, mogli divno stariti.

Ostani s mojim Volim koje će nadživjeti sve moje tužaljke, sve moje promjene.

Please remember the heroes of the Bosnian War Like Izet Nanić, Safet Hadžić, and Mehdin Hodžić Who bravely ventured into situations that were unknown Risking their safety in the middle of a war zone Sing this powerful song for everyone to hear Sing so that the stories of Bosnians are clear and loud Pound your fists on the table and declare That justice must be firm, strong, and proud!

En 1976, el escritor bosnio Izet Sarajlić escribió un poema titulado «Carta al año 2176»: «¿Qué?/ ¿Todavía escucháis a Mendelssohn?/ ¿Todavía recogéis margaritas?/ ¿Todavía celebráis los cumpleaños de los niños?/ ¿Todavía ponéis nombres de poetas a las calles?/ Y a mí, en los años setenta de dos siglos atrás, me aseguraban que los tiempos de la poesía habían pasado —al igual que el juego de las prendas, o leer las estrellas, o los bailes en casa de los Rostov—./ ¡Y yo, tonto, casi lo creí!».