“
Когато им поднасяха чая, хористката вдигна глава и ме хвана, че гледам към тяхната маса. Тя също ме погледна с тия броещи всичко очи и най-неочаквано ми хвърли дискретна усмивчица. Тя беше необикновено лъчезарна, каквито биват понякога дискретните усмивчици. Усмихнах ѝ се в отговор, но съвсем не така лъчезарно, защото трябваше да прикривам с горната си устна черната войнишка временна пломба между двата предни зъба. Докато се опомня, малката дама вече стоеше — със завидно самочувствие — до масата ми. Беше, струва ми се, с рокля на шотландски карета. Помислих си, че в такъв много, много дъждовен ден едно младо момиче трябва да носи само такава рокля.
— Аз смятах, че американците презират чая — каза тя.
Това не беше забележка на многознайница, а на момиче, което обича истината и статистическата точност. Отвърнах, че някои американци не пият друго освен чай. Поканих я, ако обича, да седне при мен.
”
”
J.D. Salinger (For Esme - With Love And Squalor)