Beigbeder 99 Francs Quotes

La vie est humiliante de simplicité : on fait tout pour échapper à ses parents, et puis on devient eux.

Love hasn't got anything to do with the heart, the heart's a disgusting organ, a sort of pump full of blood. Love is primarily concerned with the lungs. People shouldn't say "she's broken my heart" but "she's stifled my lungs." Lungs are the most romantic organs: lovers and artists always contract tuberculosis. It's not a coincidence that Chekhov, Kafka, D.H. Lawrence, Chopin, George Orwell and St Thérèse of Lisieux all died of it; as for Camus, Moravia, Boudard and Katherine Mansfield, would they have written the same books if it werent for TB?

Tout s’achète : l’amour, l’art, la planète Terre, vous, moi.

Вече никой не иска да ви предложи нещо, което има РИСК да не се хареса. Ето така убиваме новостите, оригиналността, креативността, протеста. Останалото само следва. Нашето клонирано съществуване. Нашето сомнамбулско затъпяване...Усамотяването на хората...Универсалната анестезирана грозота...

Навсякъде търсих човека, който имаше власт да промени света, докато един ден си дадох сметка, че това може би съм аз.

„Нашите разбити съдби са прекрасно подредени

„Ако си накрая на силите си, то кой седи на другия край?!

„ყოველი ადამიანი, ვინც თავის თავში სიყვარულს ახშობს, არარაობად იქცევა.

Tko govori o dekolonizaciji? Ništa tako ne kolonizira kao svjetska reklama: u dnu kolibe na kraju svijeta Nike, Coca-Cola, Gap i Calvin Klein zamijenili su Francusku, Englesku, Španjolsku i Belgiju.

Тази цивилизация почива върху лъжливи желания… Тази цивилизация е обречена на гибел.

Ne boji se priroda praznine, nego nada.

Kad stariš, nisi sretniji, samo niže postavljaš letvicu.

„ის, რასაც ადამიანები სითბოს და სინაზეს უწოდებენ, მხოლოდ და მხოლოდ განშორების შიშია.

Cunoașteți diferența dintre bogați și săraci? Săracii vând droguri pentru ca să-și cumpere Nike, iar bogații vând Nike pentru ca să-și cumpere droguri.

- Сладкишче мое, за момче, което искаше да бъде уволено, по-скоро зле се справяш, нали? - А, ти там, създание такова, моля да си затвориш устата.

Всички са нещастни в модерния свят”, предсказа Шарл Пеги. И се оказа прав: безработните са нещастни, защото нямат работа, а работещите, че трябва да работят. Спете спокойно, вземете си прозак. Само не задавайте излишни въпроси.

Totul e provizoriu: Dragostea, arta, planeta Pământ, voi, eu. Moartea e atât de inevitabilă, încât îi ia pe toți prin surprindere. Cum poți ști dacă ziua asta nu e ultima? Crezi că ai tot timpul. Și, pe urmă, dintr-odată, s-a zis, te îneci, sfârșitul timpului regulamentar. Moartea este singura întâlnire pe care nu o ai notată în agendă.

სიკვდილი იმდენად გარდაუვალია, რომ რატომღაც ყველას მოულოდნელად ატყდება თავს. არადა, სულ გგონია, რომ დრო კიდევ გაქვს! მერე, უცებ, ერთ მშვენიერ დღეს – ბრახ! და გადატრიალდები, რეგლამენტი ამოწურულია. სიკვდილი ერთადერთი პაემანია, რომელიც თქვენ ორგანაიზერში ვერ ჩაინიშნება.

Değiştirilemeyecek şeyler, En azından betimlenmelidir.

Аз ви карам да се пристрастите към наркотика «новост», а предимството на всяка новост е, че тя много бързо престава да бъде нова.

Tout est permis, personne ne vient t'engueuler si tu fous le bordel. Le système a atteint son but : même la désobéissance est devenue une forme d'obéissance.

Olen sinulle uskollinen: olet ainoa, jota haluan pettää.

Las personas movidas por las mejores intenciones siempre son las que acaban convirtiéndose en monstruos.

Con người tiếp tục trốn chạy nổi lo âu, sợ hãi bằng hình thức giải trí, đơn giản bởi nó thống soái tới mức có thể thay thế luôn cả Thượng đế. Vậy thì làm sao để chạy trốn giải trí đây? Câu trả lời là: đương đầu với nổi sợ hãi.

Các cặp vợ chồng trẻ đang loạn lên vì hàng tỷ thứ quấy rầy đầu óc cứ ngỡ rằng họ lấy nhau vì tình yêu hoặc vị hạnh phúc gia đình, trong khi trên thực tế, họ cưới nhau là để chúng ta bán được cho họ nhiều xoong chảo, bát đĩa, khăn tắm, bình pha cà phê, đi văng, lò vi sóng ... hơn.

სამყარო ირეალურია, დროის იმ მონაკვეთების გამოკლებით, როცა მოსაწყენია.

De ce alergăm toți după frumusețe? Pentru că e atât de urâtă încât îți vine să verși.

Ce sont toujours les gens animés des meilleures intentions qui deviennent des monstres

Curiosa sensación: cuando era pequeño, el año 2000 pertenecía a la ciencia ficción. Debo de haber crecido porque, ahora, resulta que es el año pasado.

Tại sao tất cả bọn tôi đều chạy theo cái đẹp? Bởi vì thế giới này xấu xa và khiến ta buồn nôn.

La mort est le seul rendez-vous qui ne soit pas noté dans votre organizer.

В моя бранш никой не желае вашето щастие, защото щастливите не потребяват. Вашите терзания насърчават търговията.

Ainsi va la grande chaîne du mépris publicitaire : le réalisateur méprise l'agence, l'agence méprise l'annonceur, l'annonceur méprise le public, le public méprise son voisin.

Miopia este ultimul tău lux. Totul este minunat de vaporos, ca într-un videoclip. Totul este de suprafață.

La publicidad es el único trabajo en el que te pagan por hacer las cosas peor de lo que puedes hacerlas. Cuando presentas una idea genial y el anunciante desea estropearla, concéntrate en pensar en tu sueldo, y, en treinta segundos de cronómetro, endósale una mierda siguiendo su dictado y añádele unas palmeras en el story-board para salir a rodar el spot durante una semana en Miami o Ciudad del Cabo.

Vous croyez que vous avez votre libre arbitre, mais un jour ou l'autre, vous allez reconnaître mon produit dans le rayonnage d'un supermarché, et vous l'achèterez, comme ça, juste pour goûter, croyez-moi, je connais mon boulot.

Въобразявате си, че притежавате свободата на избора, но рано или късно ще забележите съответния продукт на стеллажа в супермаркета и ще посегнете към него уж само да го опитате… Вече нямате собствени желания, защото ви налагам своите. Забранявам ви да желаете наслуки. Вашето желание е резултат от инвестирането на милиарди евро. Днес аз решавам какво ще ви се прииска утре.

Non, Céline n'est pas une marque de chaussures. C'est un écrivain français. Le héros de son plus célèbre roman s'appelle Bardamu et il fait le tour de la planète à la recherche d'un coupable. Il traverse la guerre, la misère, la maladie, il va en Afrique, en Amérique, et il ne trouve jamais le responsable de notre désolation. Le livre est sorti en 1932 et cinq ans plus tard, Céline se trouvait un bouc émissaire : les juifs.